Пътуване до Италия: Питилиано (регион Тоскана, Италия)

Бяхме и в Питилиано. Пак градче в средна Италия, регион Тоскана, построено върху скали и безумно красиво. Качихме се по стъпалата, обикалящи един аквадукт, строен през 15-ти век, от не знам си кой там римски архитект. Стъпалата си продължаваха към някаква панорамна уличка, въвеждаща в стария град и от която долу в ниското се виждаше поляна, на която пък с храсталаци беше изписано: "Добре сте дошли в Питилиано"...

Разказано на един дъх, защото оттук започва друга история, тази на панорамните снимки. Пристигнахме в града по обяд, оказа се, че там има традиционна италианска сватба, от онези, в които хората са облечени със странни традиционни ритуални дрехи, типични за местния фолклор: жените като одалистки, в роби, извезани с мавритански мотиви, а мъжете- строго издокарани, като английски икономи. На другия край на площада- смесен оркестър, пред огромна публика- изнася градски концерт. И не беше удобно да гоним като папараци сватбарите, отидохме на симфоничен концерт.

Сантяго реши да прави панорамна снимка на площада, което си беше дива лудост, защото нямаше как. Хората се бяха се пръснали по малкото площадче, оградено от стените на градчето, на които ако се беше качил, рискуваше да се почувства наистина добре дошъл в храсталаците- надписи долу. Да се снима от пластмасов стол се оказа също невъзможно. И кофи за боклук, от онези удобните- нямаше. Не бяхме в Рим все пак. И къде, къде... Сантяго се качи на фонтана. Аз стоя долу, асистирам панорамните снимки, подавам му апарата и обективите един след друг, и гледам са си придавам сериозен вид, да не избухна в смях, че за срамотията хората от оркестъра биха се обидили, бяха на метър пред нас. Някакви дечурлига до нас се разхилиха, казахме им да млъкват. В същото време и аз замълчах, гледайки с тревога плетеницата от кабели, които опасваха фонтана, върху който панораммайсторът вече се беше покатерил. Въодушевен от идеята си, Сантяго цопна във водата, ама не се отказа. Пък и защо ли? Случва се из фонтаните тук- там да има рибки, ама да не са пирани я. И като се изправи на фонтана, изглеждаше досущ като статуя на фотограф, част от модерното изкуство на 21-ви век , монтирано на фонтана от 16-ти.

Оркестърът с гръб към нас въобще не ни виждаше, да ама публиката... И като заизбухнаха едни аплодисменти, онези свирят, ще се скъсат, защото си мислеха навярно, че аплаузите са за тях, публиката не спира да аплодира, а диригентът се хили и той, прави странни движения и физиономии, та нали е срещу нас и вижда всичко; аз вече вия от смях на две превита, а Сантяго съвсем сериозен, като издялан от черен мрамор- си снима. Панорами. Дори не го знам забеляза ли еуфорията на околните от вглъбяването в панорамната си страст, а също и това, че оркестърът заряза класическата музика и засвири модерни парчета...