сърна уплашена

Душата ми
е сърна уплашена
от силуети на ловци,
защото съдбовните стрели
най-дълго болят,
а не убиващите рани.

Душата ми
като сърна
по нивите на любовта пасе,
но сенки на стрелци
до смърт я плашат
и до язовирите
тя не смее да се доближи,
защото там
стрелите са очаквани,
а солените сълзи
жаждата не утоляват.

такава жажда не може да се утоли лесно
Хубав стих!