Онзи стар, вълшебен свят

Стихове в главата ми шептят
Спомнят ми за родния ми край
Люляци там вече не цъфтят
А беше слънчев земен рай..

Синчеца в родните полета
Забравен е от днешните поети
Маковете, полските лалета...
Слънцето чак по-различно свети

Дори светулките ги няма вече
А виж, комарите са бол..
Бе слънчево в душата ми, човече
И светъл сенчестия дол

Днес изсъхват старите дървета
В които пойни птички пяха
Онез, които, душата на поета
С чуруликането си градяха

Стихове в главата ми шептят
В тях единствено е още жив
Онзи стар, вълшебен свят
На един живот щастлив...